Доволна ли си в този час, кажи,
доволна ли си, че едно сърце безпомощно лежи.
Какво направи,х ми кажи, че сега съм без твоя лик,
не бях ли нежен аз,не бях ли достатъчно мил и тих.
Не вярвах, че така жестоко ще ме предадеш,
не вярвах, че душата ми така ще издереш.
Върви, живота си сама го посрещни,
аз открих, че твоите мисли не са вечни.
Свободна си и на излизане, моля те, вратата затвори,
не желая никой пак да гледа как душата ми гори...
На тръгване само запомни едно,
че ти направи едно момченце още по-бедно. ...