Вървиме двама през несгоди
А утрините тук покриват
душите ни с хиляди мечти,
които блянове развиват
с въпроси от рода:”Нали?”
Вървиме двама през несгоди,
но имаме любими, свои звезди
и всеки в тази обич ходи,
помагащ да сме заедно, нали?
Понякога за нещо ни боли,
но ние сме в обич пак
и ти открито казваш ми:”Нали
ще отговориме на всички:”Как?”
С обич преголяма ме дари,
показвайки ми нова висота
и откровено питаш ме:”Нали
ще пазим тази наша красота?”
А мислите ни са крилати,
защото заедно сме в зари,
обкичени в любовните позлати,
защото сме един до друг, нали?
Понякога с ръка на мойто рамо,
разказваш как се чувстваш ти
и някак си чрез поглед само
ми казваш нашето обичащо:”Нали?”
Затуй с тебе съм така щастлива
и ти с мене си щастлив, нали,
а любовта ни търпелива
от толкова премеждия ни спаси.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Рибаров Все права защищены
