MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
20 янв. 2007 г., 00:09

Вървиме двама през несгоди 

  Поэзия
726 0 3

 

 

А утрините тук покриват

душите ни с хиляди мечти,

които блянове развиват

с въпроси от рода:”Нали?”



Вървиме двама през несгоди,

но имаме любими, свои звезди

и всеки в тази обич ходи,

помагащ да сме заедно, нали?



Понякога за нещо ни боли,

но ние сме в обич пак

и ти открито казваш ми:”Нали

ще отговориме на всички:”Как?”



С обич преголяма ме дари,

показвайки ми нова висота

и откровено питаш ме:”Нали

ще пазим тази наша красота?”



А мислите ни са крилати,

защото заедно сме в зари,

обкичени в любовните позлати,

защото сме един до друг, нали?



Понякога с ръка на мойто рамо,

разказваш как се чувстваш ти

и някак си чрез поглед само

ми казваш нашето обичащо:”Нали?”



Затуй с тебе съм така щастлива

и ти с мене си щастлив, нали,

а любовта ни търпелива

от толкова премеждия ни спаси.

© Валери Рибаров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ...във водовъртежа на живота. Да!
  • Разбирам смисъла, който влагаш, защото не е важно просто да има някой до нас, а до нас да бъде любимият човек.
    Поздрав!
  • Много е хубаво,всичко е по-леко когато си имаме някой до нас нали.
    Поздрави!!!
Предложения
: ??:??