Когато изпищиш от болката
съществуванието ти се изпълва
със смисъл. Всяка болка е еднократна.
Нещо в освежител се превръща, душата
като книга се разгръща. Сякаш вътре в тебе пролетта
разпуква, все едно скали се местят и се напукват.

Когато болката се върне, сякаш вените са ти
прерязани, а очите ти със страх изпълнени.
Благодатта лекува раната ти бавно и чудно.
Вътрешната болка е полезна, след нея веднага
следва самолечение, и свръхестествените ти
сили ти помагат да преминеш неизбежната душевна бездна.

Чувствам се като затворен в бункер,
а отвън много хора блъскат по вратата
и крещят:
- Излез! Излез!
Усмихвам се, отварям вратата
и се мятам в прегръдките им.
Вече болката е излекувана.