18 янв. 2012 г., 22:34
Ягоди и течен шоколад
Къде изчезнаха сезоните
И малък Сечко вече не е същият
А есента и лятото преплитат се
И все е пролет все е пролет
От топлинка поникнаха кокичета
От светлина не се издържа нощем
Къде изчезнаха сезоните и нощите
И нощите къде са
По-рано слънцето изгряваше
По-бавно
сега изобщо не залязва
как да изгрее милото
и думите не са което бяха
едно „здравей” се промени тотално
по-рано беше поздрав сега е коментар
и много още е и обич е и радост
и… така…
И ослепяваме от тази светлина
Но продължаваме да пишем
Да правим бури и слънца
Да храним със ръцете си змиите
А те от толкоз добрина
Превръщат се във пеперуди мили
Ех накъде върви света
По цели нощи аз творя
нежност и красота…
Така с любов аз промених света
© Светлана Лажова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
пародия без текста оригинала не полное сочинение
-
Благодаря на всички насладили се на ягодите с течен шоколад!!! Другият път ще има и сметанка, шампанско и рози, но това, когато пиша за сеитбата и жътвата. Ще гледам малко да разнообразя стиховете си. Стига само за дълбока оран съм писала, нали? Нека има и малко звезди, така да се каже посред бял ден. Нощем кой ти гледа звездите в това лошо време?! Толкоз много доброта се изля, то пак не се наваля.
Ех, Марко! Моя ме нарича Али и аз една щастлива, че ме има за хубавица като Али Макбийл...А то било Али, съкратено от алигатор. А ти миличък наблегни на вегетарианско меню, може пък да заприлича на манекенка. Знае ли човек, преди да опита. Айде, късмет!!! -
Ех,Светле! Моята змия, дето я храня в къщи, не ще да се превърне в пеперуда. Към крокодил клони.Чудя се...храната ли съм сбъркал?
-
Поезията ти отива!
Ама, ягодите не бяха ли със сметана... що с тоя шоколад, а?
-
Предполагам, Светланал, че това което си изпратила за мнение от Рия, не се е различавало много от това, което и до сега си публикувала като разкази. Значи, че е хубаво. Или може би в една част е хубаво, в друга има и спорни или слаби или неверни неща. И Рия те е направила на бъзе и коприва.
Много жалко, че си постъпила така - лишени сме били от възможността да прочетем нещо интересно и поучително.
Задавам си въпрос - а ако Рия ги беше видяла за първи път в сайта, какъв коментар би ти направила? Щеше ли коментарът й да бъде толкова искрен? Уви, Рия сърдечно би те поздравила или най-много би си замълчала. И ако Рия беше проявила такова "лицемерие", то щеше ли да се дължи на това, че Жарава някак си й е повлияла? -
Приятели са тези, които пазят достойнството ни
Абсолютно си права, Лажова! -
Ангар, вчера се порадвах на нашия сайт. Влезнах и...се насладих на стихове, на фотографии, на коментари. Бях в моя сайт, в който влизам за да се разтоваря, да се заредя с положителна енергия от творбите на добрите автори.
Ангар и ние преди време сме правили същото, което се случва на страничката на Веска, но сме го правили ден, два или три. За развлечение, отмора в края на седмицата. Всичко, което се случва ми е до болка познато. Всеки иска внимание и още нещо, но нека има мярка.
Не съм харесвала как пише Веска, не съм я разбирала, но тя не ми пречеше. Има си почитатели, чудесно. И изведнъж, влизам и...О, чудо!!! Само нейни коментари и нейните стихове с най-много посещения. Поне да бяха нещо. Тази жена мисля, съвсем сериозно, че има някакъв талант. От двайсет стиха, ако ги пипне, ще се получи нещо. Ако се опита да разкаже в разказ, това, което я вълнува, може и да стане. Ако поне малко ги осмисли и не бърза. Наистина не се шегувам. Ако я имах за малоумна, щях да я отмина с мълчание, защото би било грехота. Ако иска да покаже, че може, нека преди да бърза да публикува и да чака на гюме кой пръв ще я похвали, да седне и спокойно, първо на нея да й хареса, чак после да ни го представи на нас, нейните читатели. Може и бих искала лично аз да й напиша голям хвалебствен коментар първа. Няма за какво да й се извинявам, тя е голям човек. Тя трябва да е разбрала, че ние не я хулим нея толкова, колкото, това което пише. За справка!!! Аз не пиша, защото пратих две неща на Рия, да я питам дали й харесват, че ще ги пускам в сайта. А тя ме направи на малоумна, трябвало да ги пипна и...аз повече не пиша разкази, а само моята рубрика ЗАД КУЛИСИТЕ, защото срещам невероятни хора всеки ден. Един от тях е Димитър Симеонов, музикант, Велко Кънев ми остави незабравим спомен, Ани Върбанова, Цветана Манева, Филип Трифонов...И още и още. Моите колеги, които са много млади, ми благодарят, че им разказвам за хора, които са били известни в миналото. Пиша може би и заради тях. Отнесох се. Мисля, че сега е време всички да поразмислим, нали сме едно село и както в едно семейство не минава без скандали, а после всичко се оправя, та...просто показах на моята страница, как на нас ни е гот, а на другите може да им изглежда глупаво, та и с групата на Весето.
Само питам: Трябва ли да намразя Рия? Тя ми завижда?! Трябва да изпадна в депресия? Не!!! Замислих се. В първия момент ми стана обидно, та тя ми е приятелка. После си дадох сметка, че ако приятелите не ми показват кусурите, аз мога да се излагам тук всеки ден. Приятна вечер на всички, отивам да вечерям със семейството, чакат ме, защо ли?! -
Разбира се, Светлана, че не сте жадни за внимание.Вие въстанахте в защита на истинската поезия от псевдопоезията. Но смисълът на моя отзив е: докога?
Ще е оправдано е ще ви разбера, ако целта ви е да достигнете 1400 посещения и 160 коментара - да биете рекорда на Жарава.
Твоята първа пародия, както казах, е убийствена. Убийствена е и тази в последния ти коментар. Макар че тези две ги смятам за най-сполучливите, и другите между тях, на останалите поетеси и поети, също са много сполучливи. И все пак - докога? Явлението е дешифрирано, по него всичко се каза, кой разбрал разбрал, кой си направил извод - направил. Започвате да се повтаряте и ще досадите на всички. От една страна се веселите, правите си смях и си се смеете, а от друга страна - превръща се в издевателство.
Мисля прочее, че се преувеличава значението на броя на отзивите. Те никога не са били критерий за качеството на поезията, и едва ли някой се е заблуждавал или би се заблудил в това отношение. Поезията си я оценяваме по други критерии. Броят на отзивите е показател повече за взаимните симпатии, за броя на приятелите ти в сайта; и колкото са повече - по-добре. От тях поезията не е заплашена, и няма защо срещу им толкова яростно да воюваме. -
Ангар, я помисли пак! Дали съм жадна за внимание?! Защо някой да може, а ние да не можем да пишем повече коментари. Погледнато отстрани как изглежда?! Е и на нас не ни харесва, ама на.
Ена!!!
Кадиртя е малко злобна, но не й казвай, нека си остане между нас двамата. Аз ще й кажа, че не те харесвам толкова много, просто лицемернича за хубави отзиви, а ние си знаем.
А ето още една прелест от моето творчество, вдъхновено от живота.
Дали да ти напавя чай
На моя мъж приятел
Му разказал, как в парка, в неделя вечерта
Разхождали се със съпругата му сладка
И после как гореща им била нощта.
- Да се разходим мила,
Да стопим ледовете между нас!
- Какво говориш, клети
Аз на монитора си имам борова гора.
Защо купувах дезодорант с аромат
На борови връхчета
Какво ли не правя за теб
Седни пред монитора
И на еротичната ми снимка
От младини се наслади,
После бързо в леглото топло се мушни
А мен да творя вълшебства остави.
Какви ги плещят хората, не вярвай
Животът пред компютъра е Рай
Разходки в парка?! Колко жалко
И после, що навехнал си крака?!
Мисли, преди да ми предлагаш
Кой ще пере и готви, докато творя?
И поседяхме пред монитора огромен
И после той заспа, а аз започнах да творя.
А на сутринта ми поиска нещо сладичко
Да опита. - Хайде да направим задно кекс
Да скрепим семейството сега.
И чукнах аз две яйчица, медец му сложих
Брашънце, орехче, една звезда, четвърт луна...
-Щом друго ти не искаш да правим с теб на екс
Поне да си направим сладък кекс. - Туй думи са на моят
М,ъж любим
Да ви попитам аз не на шега
Вас карат ли ви вечер да правите ей такива неща
В кухнята. И кога ви остава време да пишете?
Заваля, ще проветря
И отивам на истинска поезия да се насладя.
След дъжд се диша леко...
Ах, този аромат на липов чай...
Приятна вечер, мили мои!!!
-
Да, Ангар, един е - Бог!
Всички сме нищожества пред Него, особено ако си мислим, че сме сравними с Него..
Но всеки е сам с Бог... и нямаме избор.
Обаче имаме избор за начина, по който живеем и общуваме - откровено или не... искрено или не... горделиво или не... и т.н.
А за отприщването, жаждата и мъката - пак само Бог знае дали, колко, кой и защо...
В този смисъл не мога да ти вярвам... -
Как се отприщихте само!
Колко сте били жадни за посещения и ласкави отзиви, за прегръдки и за целувки!
И с какви ли мъки досега сте потискали природата си!
Много сте добри наистина, великолепни сте!
И въпреки това, при вас си личи, че са пародии. Истинският творец в този стил, за добро или лошо, е един! -
О, мила приятелко, колко мноо ме зарадва!?
Винаги съм държала на твоето мнение!?
землячке !?
Здравей Инче!?
тука има вождове!?
няколко!?
гении особено!?
Светлинкалчицето напротив да обидя!?
аз само чувство имам!?
и толкова ми хубаво става!?
!? -
O!
O!!
O!!!
O!!!!
O!!!!!
Oooooooooooooooooooo!?
Мислите ми
излитат над мен
бяло светоусещане
а аз си пия кафето
черно кафе
кафява захар
и не остава нищо на дъното
как сега да разпозная пътя
той избяга от всички пътеки
а аз имам само него
не мога да го настигна
Но аз не искам той да спре
ще се събера цялата в лъч
един лъч от космоса
и с неговата скорост
ще го достигна
моят път!?
трябва да тръгвам
не е далече целта ми
от разпилените ми мисли
и от пръснатата светлина
събирам и трошичките
толкова са тежки
а аз не мога да ги оставя,
ще ги нося
защото само това имам
като подарък за вас
всъщност имам си всичко
и ще го раздам!?
Има храм...
Елате в него
и тогава
ще бъде
светлина!?
И слънце!?
И луна!?
И звезди!?
Това съм аз
и моята любов!?
в
него...
Aaaaaaaaaaaaaaaaa!? -
Слагам и аз слънчевите очила и виж, какво става
Къде изчезнаха сезоните
със вкус на ягоди и чувствен глад,
щом малък Сечко вече не е същият
дори сметаната не е покрита с шоколад.
А есента и лятото заплитат се,
като сезон от сиви дъждове.
В очите не поникнаха кокичета,
и пролетта не я откривам все.
Къде изчезнаха и нощите
в който и луната се усмихваше,
а с топлото здравей, или обичам те
осъмвахме, и слънцето изгряваше.
И ослепявахме от тази светлина,
която ни заливаше и се обичахме,
от толкова красиви чудеса
и ние с пеперудите припървахме.
Променяхме с любов света,
а любовта самите нас променяше.
Тук не намесих змиите, че имам страх от тях, та те горките и милите цяло лято ми прескачаха краката/то е защото като ги видех и се смразявах/, но една усойница в късния ноември подминах, а после се върнах и я убих, но от това не ми стана по - хубаво...няма да убивам повече змия, ако не съм застрашена, но няма и да храня
-
Така...Направих ли посещения и коментари?! Направих. Талнтлива ли съм?! Да, е верният отговор.
Ето Марко, като един кавалер ми подари цвете, мерси му!!!
Иванова, има ли значение, какво е искала да каже авторката, важното е... Кое е важното?! Да се хвалим, бе мила моя. Ех, нищо не разбираш ти. Той е от моя край. И двамата сме от Луната. Ти мен ужававаш ли ме, а Иванова? Защо разваляш хубавата атмосфера на поезията с разни и разнообразни. Кадир е...автор, ако не го похваля аз, той ще дойде ли пак? Никой не знае, но аз да се застраховам, му пиша едни красиви думи и той вече може и да мине пак. Сега ще му напиша една шестица, после ще му напиша на лични, че го уважавам един вид и...Нема да разбереш как се става добър автор и това си е! Ти пиши, пиши стихове.
Йосифова, браво!!! Схваната си, бързо схващаш! И после ще станеш като мен гениална. Учи се мойто момче...Обърках се, но не дръж на тия неща, поне не те прекръстих на Анджелина. Писах ти шестица заклевам се. Скоро ще ти напиша седем коментара. Добре ли е?!
Така...Алипиева...седем по две...осемнайсет по двайсет процента ДДС, минус разходите по транспорта...Долу-горе ще ти преведа за шест, шест и половина коментара. Очаквай пратката. В черното куфарче са парите, в сивото е кода за отварянето му. Малко е дълъг, внимавай да не объркаш схемите. Айде, харчи си ги със здраве!!! Очаквам включване!
Дарина, какво да кажа?! Браво и ти се учиш от мен да пишеш стихове! Ще успееш, дерзай. Това ти се е получило, е не като мойто, но има надежда да пропишеш някой ден и да натрупаш, колкото моите посещения и коментари. Талант си трябва и много репетиции!!!
О, Ена, о!!! Ти осмисли живота ми, ти ми дари повече от чифт крила. Или криле?! О, ти най-прекрасна от прекрасните!!! Коментирай и ще успееш в тоя живот. А Сас сега се учи, но и да не уточнява и да пише по принцип, тя има талант, усетих го още в първите редове на блестящия и снежнобял стих. Да живее!!!
-
И със САС също.
Само че... САС не е уточнила нито марката на белината, нито защо мъжът й е гладен, за какво е гладен, каква салатка иска, каква печка или котлон използва и най-важното - какви са ягодите и сметаната!?
Аз бих ги уточнила, свидна моя лъчиста приятелко, и винаги бих го правила за теб, защото си най-най и дължа живота си на теб във всичките му форми и състояния!?
Свтлей!?
-
Лажова - нИ щА да те целувам, щото шта нацапотя. Преди ден бях на едно лепкаво място и ся съм се навъртолила като меденка-любимка. То не беше шоколад, то не беше мед, то чудесия! Обаче, дарлинг - ще те коментирам със стихотворенийце. Не е нищо особено, ма спИчелих от него бая... попържни, клетви и сие.
Хак да ти е! Воала!
А, да не забравя - притежавам пълните авторски права. Всяко използване на каквато и да е част от него където и да е и с каквато и да е цел ще бъде свирепо и строго санкционирано от мен.
Да си знаят... ООД-тата.
Размисли без страсти на една (не)случайно
(не)сбъдната пчела
Някак твърде случайно се вкарах във този сюжет.
То, случайности няма, но вярвах със ярост красива,
че пчелите, естествено, плюят единствено мед
и на имиджа благ жило някакво хич не отива.
И роих благодатно, каквото сърцето роди –
всяко чувство и мисъл, и дума, и стон, и въздишка.
Пълнех каци... Мълчах...( и така някой участ гради...).
Но съвсем неслучайно препълвах и себе си. С киша.
Откъде се проврях и до днес непонятно остава,
да открия прашеца. За пир. Не по чума – по суша.
Всяка чута мълва избълбуквах досущ като лава.
И не бяха презрели, а криви о(т)браните круши.
И каквото да казват е все едно – случих на кошер.
Всяка каца побира с меда само капка катран.
И така, най-логично, запомних пчелите със лошо.
Е, съвсем неслучаен е, мисля, сюжетът „Аман!”. -
Лажова, знаех си, че си гениална! Пишеш стихче за благодарност на коментиралите те - те отново те коментират! И се трупат... трупат!
И така - до края на света!
(Как не съм се сетила досега??? Пфу, блондинка такава! Ама сега отивам да си подготвя и аз стихчета за коментарчета. И отсега ги целувам и прегръщам коментиращите!) ))) -
Хей,Светле!
<a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src=" http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif" border="0" /></a> -
Кадир, ти си моето бижу!!! Как не се сетих, как?! Разкош си, моето великолепие, уникален си, знаех си, че освен всичко друго си и поет!!! Прегръщам те и те...ти си го знаеш!!! Не, не точно това...но защо пък не?! Как кое, как кое?!
Ена, Елена и аз съм с тях и с теб, прегръдки!!!
Селвер, написала си най-истинския си стих за живота, за л’бовта...към здравословната храна и за всички прекрасни неща на света!!! Благодаря!!! Ти си права, ти винаги си права!!!
Иванова, имам още, само кажи, че искаш...да пиша стихове и коментари! По-лесно ми е отколкото да готвя и сервирам...по три пъти на ден и така всеки ден, лалала лала ла. Музика си ти Ина, фалшива, но от сърцето направо извираща!!!
Абе, ще се науча аз да пиша коментари, ще видите и стиховете ми вече са...Погледнете посещенията и ще се убедите. -
Адвокатите на дявола с крилца
Посипах сладък прашец,
за да подсладя на тъгата крилата,
за да я направя и нея щастлива,
защото някой й бе пречупил крилата
на горката, а как с четири крила да лети?
Не върви и да пълзи.
Сега полетя и тъгата, ето какво прави добротата
когато не спи,
щастливата тъга е по-хубава от преди.
Този прашец лекува рани, защото
е от сърцето и пътят към него
е мъдростта на вековете,
която от ръцете ми излита
и пътя осветява на звездите.
Да вървят напред, за да ги поръся и тях
с пчелен мед. Красива е нощем гората,
дано никога не изчезне пчелата
от добротата на земята
и цветята на красотата.
Благодаря ви на всички, този уникален стих е за вас!!! Насладете му се, по-късно ще ви благодаря поименно, защото направо не издържам от щастие, че страничката ми се пълни с коментари. Аз не съм била толкова щастлива...просълзихте ме... Плача, аз плача от щастие и едни пеперуди, човек да се чуди...това е любов...
-
Cъс:
Самотния_вълк (Севделин Порчев)
враната (Маргарита Василева)
Иванова (Ина Порчева) -
Мила, моя, прекрасна Йосифова, толкова се радвам, че си тук!!! Нямам време да те чета, но ще мина с няколко „Здравей” да те поздравя. Да си жива, да си здрава и все така лъчезарна!!! Ще ти напиша няколко шестички, за да се отбиеш пак при мен. Можеш да не ме четеш, но ми пиши позитивни, топли и ласкави коментари, благодаря ти!!!
Иванова, няма никакво значение, че е пееш фалшиво, важното е да е от сърце. Днес видях един мъж в центъра на София да тича и да пее с цяло гърло мой стих, май беше по твоя музика, защото...не я докарваше баш, а те да вземат да го приберат с линейка. Ей, злобата е, мани, бегай! Много ме харесват хората как пиша, ама има и такива, дето...Ох, не е лесно да си талантлив.
Елена, ако четат, няма да пишат под бузичките, че са прекрасни. Деца на по осем години, няма да напишат такива глупости, каквито четем тук публикувани!!! Те се притесняват, когато кажат нещо необмислено. Около мен има много деца и млади хора, уча се всеки ден от тях. Едно сляпо дете играе с децата пред блока. Уча се да не й казвам „погледни нагоре:, а „вдигни си главичката, за да ти оправя шапката”. Децата намират точните думи и мислят преди да кажат нещо, а ние...пишем стихове за...да пишем само, а не да кажем нещо. Благодаря ти, но хич вече не е весело.
Ангар, мен само с Пушкин може да ме сравняваш, защото...ще ти разкавам друг път.
Джейни, трябва да се добави: Но не правете това у дома!!! От толкоз добрина...ще вземе някой да ми повярва и ще стане беля. -
Като прочетох "Да храним със ръцете си змиите
А те от толкоз добрина
Превръщат се във пеперуди мили", така се ококорих, че нямам думи, и да, колко си права "едно „здравей” се промени тотално
по-рано беше поздрав сега е коментар"
Търсих ягодите и течния шоколод, нали съм блондинка и тцък, няма...
Нали знаеш, че те обичам! -
Поискала си да сътвориш една глупост. Ала:
"Идеята ти е безумна - главата ти е толкоз умна,
че и насилствено дори не може глупост да роди!"
Стихотворението ти е толкова хубаво, че се превръща в доказателство че и такава поезия има право на съществуване, че и този стил е хубав. Стига да се изпипа. Ако ти не си беше поставила за цел да направиш пародия (с което разваляш стихотворението),а да напишеш едно истинско такова стихотворение, то би се получило чудесно.
"Къде изчезнаха сезоните?
И малък Сечко вече не е същият.
И есента и лятото преплитат се,
И все е пролет все е пролет.
От топлинка поникнаха кокичета.
Изчезнаха сезоните и нощите
По-рано слънцето залязваше,
сега изобщо не залязва!"
Нима не изглежда такъв светът в очите на една щастливо влюбена жена?
Ами по-нататък?
"Да храним със ръцете си змиите,
А те, от добрина,
Превръщат се във пеперуди мили!"
Това е безсмъртен образ. Съизмерим е, а може и да е малко по-добър, от Ботевото: "че ще стане вълк овцата, а певците - като нея!"
Това е и твоят стил,намерила си го. Стил, отговарящ на твоята душевност.
А като пародия е убийствена! И както често се случва, по-хубава е от произведението, което пародира. И доказва колко по-ефикасна от сериозните доводи е насмешката.
-
Ах, колко весело е тук, Светле?!
Коментарите са ми много забавни (но само под твоето стихотворение, Светле, защото са истински, нали?!)
Под други стихотворения стоят някак скучни и се чудя дали хората наистина четат преди да напишат нещо, но тук са толкова адекватни, Светле! Светло да ти е - и през деня, и през нощта и Топлинка!!! -
Мило ми Светленце! Така ме усмихна и потопи душата ми в океан от течен шоколад (даже се разтече по блузката ми), напои я с ягодов аромат! Как искам да мога да пиша като теб... и някои други! Боже, каква приятна изненада ми правиш! Светли да са дните ти, а на ревера ти закичвам синьо цвете, приятелко любима! Топличко да ти е, ама не много, че да не вземеш да се изпотиш - капка по капка топлинка ти изпращам, защото си голям талант, добричка, истинска. ГОЛЯМА СИ!!!
Светленце, да ме извиниш мила, че не мога да ти лепна едно сърчице в коментарчето, но не съм се научила още откъде и как ги лепват. Ще питам, Светличка, и като се науча, ще се върна и ще ти лепна поне 5-6.
Боже, как не ми се тръгва от страничката ти... Пак ще се върна, мила.
п.п.: Обаче, прави ми неприятно впечатление, че не всички коментирали те са ти написали шестичка... Хм, завистници.
6, 6, 6, 6, 6, 6, 6, 6, 6, 6 - десет шестички от мен (и да не забравиш да ми ги върнеш.) -
Ох, да ма прощавате, ама аз взех, че отидох на кино, вместо да си седя пред екрана и да ви благодаря цяла вечер. Ето броя сега, че имам единайсет коментара и ако бях отговаряла веднагически на всеки, щях да имам двайсет и два коментара изпълнени с много обич, ама на. Сега искам да благодаря на Марги за милите слова, друга като теб няма по света!!! На Рия, за добонамереното й желание да забогатее на мой гръб, ей ако някой каже, че не съм добра. Страхотни думи и пожелания, благодаря ти мила моя Риичка!!! Венцислав, ученикът винаги трябва да надминава учителя си, старая се. И ти благодаря, ти си направо невероятен!!! Севделинчо, сладък ми той!!! Как ме зарадва твоят искрен коментар, стопли душата и краката ми, направо изключих парното. Светло да ти е и топло цяла зима, не само тази хубава вечер!!! Ани, какъв стих си ми посветила!!! Уникално е и мерси много!!!Пожелавам да ти идва по-често Музата на гости! Какъв талант, лелей, направо го публикувай!!! Лина Светлана, ти си най-милото същество на света!!! Прегръщам те и те целувам!!! Обещавам да пиша всеки ден, да ви радвам и топля. Забелязвам, че страшно много ме харесвате и имате нужда от моя талант. Благодаря ви, обичам ви, ама много!!!
-
Чета и се чудя, абе и да се чудя, и да не се чудя... който би трябвало да се чуди-не се чуди, а си ги пише каквито си ще, и милува и драгува!? Поздравления за работата под прикритие!
пп. и да не забравиш да ми кажеш, че съм мила?!
-
Светлинка си ми, душицо сладка!
Очарователно е!
Поетичната ти колибка е като в "дядовата ръкавичка", тесничко, но топло, светло, уютно.
Така си ме вдъхновила с невероятното си творение и специално за теб написах това.
Остави го този свят
ти твори твори твори
думичките размени
бели стихове роди
от напъни се не плаши
с коментар ги облекчи
Светулчица си Светличе
като майско кокиче
Озари ми вечерта
като нощна лампичка
Сто слънца за нощ и ден
подарявам ти от мен
Толкова се старах и исках да изглежда добре като стих. Споделих го с една приятелка, която много обичах, но вече не, щото' тя се оказа много злобна и каза, че това съвсем не е нито бял стих, нито (о)свободен, нито... абе гола вода било. Каза ми още, че и в писането на стихове си има техники и правила, които трябва максимално да се спазват. Но защо, Светленце, нали съм си оставила там душата, почти цялата, само малко запазих и за мен си да имам. Много се натъжих, но нали съм добричка, вместо да и се сърдя много, няма да и обръщам внимание, ей така ще я подминавам вече. Но се радвам защото знам, че на теб ще ти хареса много и ще споделиш усещането ми и обичта ми към теб. Пък каво ще се роди накрая от нашата любов, ами каквото и да е наше ще си е! Ще си го отгледаме.
Ох, то стана малко като писмо за лична поща, но нали тук е сайт откровено за откровените, та затова реших да споделя ти и аз.
Бъди, Светличке!
Топлинка, светлинка, капчица, снежинка, абе каквато си искаш бъди, но бъди! -
Такива шедьоври трудно се коментират. Едва ли биха били достатъчни 20-30 удивителни знака... Но, когато фактите говорят, Боговете мълчат, нали?
Отдавна подозирам, че си всестранно развинтена личност, творец от А до Я. Честно да си призная, боях се от този момент, когато емоцията ти ще надделее над ограниченията в класическия стих и ще залееш като лавина сайта с белите си стихове. От тук нататък не знам дали ще събера смелост да публикувам, след като с очи и душа съм се докоснала до такъв корифей в поезията, като теб. В поезията душата ти се разтваря като лотос, погален от копринения дъх на слънчев лъч, даряващ с уханието си красота, чистота и неземна сила...
В всичко това исках простичко да ти кажа, че ми спря часовника.
Чакам с трепет и надежда информация кога и къде ще бъде промото на новата ти стихосбирка.
ПС:
Смятам да изкупя целия тираж и после да разпродам на търг всеки екземпляр за по шест цифрена сума. -
Прекрасен да е денят ти?!Да знаеш как ме зарадва приятелко?!Аз тръгнах да вървя без посока, но бялото привличане ме доведе до твоята мъдрост?!
Оооооо, Светлина на светлините и нощта ти да е много светла?!
И ако някой те напъпли ра*йшли в тъмното, да знаеш, че аз съм го пратила да ти даде топлинка!?? -
Ах, Пер!!! Колко точно си разбрал всичко, което съм искала да споделя с вас. Стихът ми е вдъховен от:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=270434
Не е случайно, че ми бъркаш името. Повлияна съм и заразена от позитивизма в творчеството на Весето.
Благодаря ти за милите думи, те ми дават крила и ме карат да летя, да пиша и творя красота...за вас, не за себе си го правя.
nininini (Нина Иванова):, да, наистина трябва да станем поне малко по-добри. Но как?! Само с творчество май не става...
Благодаря ви, приятели!!! За мен е важно вашето мнение, прегръщам ви всички!!!
-
Уау! Изумително! Превъзходно! Великолепно!
Весенц…ъ-ъ… Светленце, твоите стихове са хляб за бедните духом! Те са нафората за всички, които за последен път сме чели поезия преди 20-30 години в училище!
А твоите коментари, Вес… ъ-ъ… Светленце! Ах, тези коментари! Те са маслото, което мажем върху къшея хляб, който ни даваш! Те са мармаладът върху него! Те са течният шоколад за душата! Те са грес в колелото на поетическите ни напъни! Те са вятър в платната на надуваемите ни творчески пояси-лодки!
А твоите благодарности Весен… ъ-ъ… Светленце! Ах, тези благодарности! Те са солта и пиперът върху филията с масло! Те са ягодките върху течния шоколад на тази филия! Те са песента на сирените, която чуваме, докато ходим по дъното, надянали надуваемите си пояси-лодки!
Ах, Ве… А, бе Лажова, защо постоянно ти бъркам името?!
Ти да не си някой ментак-имитатор? -
Та аз творя със слънчеви очила. Ах, Ласка, а аз се съмнявах, че това е поезия, но се получи все пак топъл стих .
Зелена, дали?! Здравей, че бързам да пиша нов стих.
Иванова, здрасти! На мен пък повече ми харесва моя вариант, аз пиша със сърцето, мила моя. Може твоят вариант да звучи по-добре, но се променя смъсъла и ритъма, а аз държа на тези неща в творчеството си. Това е моят стил. Благодаря ви много, карате ме да продължа да пиша!!! -
Но пък е шумно и весело, нали?!
Среднощен поздрав, СвЕтлинка!
-
не съм се съмнявала че знаеш как да твориш и променяш
(а слънчеви очила да ти се намират )
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
