Юбилейно-2

Човекът и добре да си живее,

по друг закон си Времето тече

и идва времето за юбилеи:

каквото и това ще да рече...

Опомня се, оглежда се и ето

разбира, че дошъл е нему ред,

а вчера сякаш, още бе момчето

със плахите му стъпки на поет...

Разбира сам Голямата измама,

че Времето безкрайно уж било,

но: и защо да прави мелодрама

щом Време юбилейно е дошло!...

... А на Юбилей, като на Юбилей:

от оцелели спомени парад

и техните редици олюлени

вървят във меланхолен марш назад!...

Хвалебствените речи и цветята

натрапват прилика с заупокой...

Застанал мълчаливо пред познати

и притеснено ги изслушва той...

В Прераждането може да повярва,

или в Отвъдният живот поне

и замразен години би прекарал,

но само за Възкръсването- не!...

... И изведнъж внезапно проумява,

че в същността си целият Живот

след юбилея и да продължава,

е вече някак си в обратен ход!...

И пътищата също стават къси,

че не да тръгва само е целта,

но да се връща трябва у дома си,

а Време ще е нужно за това.

Желанията уморени стенат

и вече не Надеждата, а те

последни си отиват, но с проблемът,

че може силата им да расте...

                   *  *  *

... A във денят на Юбилей тържествен,

с цветя, слова и с протокола строг,

за миг ще се усети той божествен:

че вече е по-близо сам до Бог!...

Коста Качев,

05.01.2014.