За 12"В"
Звънецът бие,
но за последен път.
Как тъжно е, нали?
И този ден тъй слънчев е,
но мрачно е в нашите души.
Сълзите капят, но ние мъчим се
усмивката да си стои.
Гледа ни тъй мило класната
и гали нашите глави.
Разделяме се, но не завинаги
и всеки тръгва сам по своя път,
а догодина, когато видим се,
ще разказваме кой как покорил е върхът.
Затова не казваме сбогом,
а само довиждане
и поемаме смело напред.
Денят само наш е, затова ни завиждайте
и ни пожелайте УСПЕХ!!!
но за последен път.
Как тъжно е, нали?
И този ден тъй слънчев е,
но мрачно е в нашите души.
Сълзите капят, но ние мъчим се
усмивката да си стои.
Гледа ни тъй мило класната
и гали нашите глави.
Разделяме се, но не завинаги
и всеки тръгва сам по своя път,
а догодина, когато видим се,
ще разказваме кой как покорил е върхът.
Затова не казваме сбогом,
а само довиждане
и поемаме смело напред.
Денят само наш е, затова ни завиждайте
и ни пожелайте УСПЕХ!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жени Банева Все права защищены
