За деня на влюбените
Зима е студена,сива,
но днес е февруари.
Ще сложа новата покривка
две свещи ще запаля.
Задъхан ще звъннеш
на вратата ни бяла,
ще те целуна, ти ще ме прегърнеш
букет цветя за мен,
за теб е пастата за бръснене.
Камината до късно ще гори
червено вино ще налеем.
Във танц от виното омаяни
допиваме последни глътки
танцуваме от ритъма унесени,
а на стената нашите две сенки,
като вълни немирни разлюлени.
Щом всеки ден празнуваме
защо пък не и днес,
щом всеки миг със теб жадуваме
да бъдем във любовен унес.
Някога преди лета на този ден
бе нашата незабравима среща,
а после се ожени ти за мен,
а аз за своята надежда.
Сега отново с теб в ноща
сред зима в този февруари
тънцуваме до късно през ноща
у дома сред мебелите стари.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
