За Горите

За Природата

I

Покои най-усойни - селения на Пан, незърнали небето
Вечна благодат - за камъни и червеи, осмяни от народа във пословици безчет
Заточеници - в люлката родилна, вовеки прикрепени с коренища към майчината гръд
И рожби най-високи, пиещи със шепи от извора космически на всичкия живот

II

Слънцето промушва се в дървесните косища
И сенките се скриват зад живи колонади
Плащът изумруден от пръсти лъчезарни
Докоснат засиява и замира за момент!

И в леса проехтяват, нечувани от време
Записано в най-вътрешния кръг на стълб огромен
Звукове ритмични, шипове в сърцето
На тоз гигант, комуто това е гнусен спомен

III

Шеги обича тя най-много - най-вече с тез, които стъпят
Неканени във горското ù царство, но злонамерени не са. 
Причината зад всяка сянка, докарала неистов страх
На грохнал пътник неспокоен - за развлечение и смях.

Тя гледа ги от всяко място - с око орлово, в кожа меча
В нощта се лутат като слепи - а тя танцува покрай тях
Понявга груба в своя хумор - не ще обаче да ранява. 
Сами препъват се в плътта ù, щом вдигнат твърде много врява