За измисленото в дните
Мерцедес, след него беемве,
зад машините прикрили сме душите,
бронирали сме хладното сърце,
със маскаите покрили сме очите...
Напудрено лице, но и душа,
измислени, без ценност идеали,
в живота търсим радостта,
без нищо във замяна да сме дали...
Затвориха се раните отдавна,
солта във тях се разтопи,
към забранени върхове побягна
съзнанието, търсещо пари.
Светът ни вече разруши се,
руши се идеалът ни за свят,
във водата огън потуши се
и всичко е безкраен кръговрат...
Но с фалшивите усмивки на лицето
не можем да запълним празнотата...
остава дупка във сърцето,
търсещо светулка в тъмнината
Продали ли сме себе си, не сме ли?
Запазихме ли дивото във нас,
да бъдем себе си, да бъдем смели,
със истината да застанем във анфас...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Може би закъсняла Все права защищены
