За летящите хора
"За вида на летящите хора"
Изглеждат ни нематериални,
за разумът ни ирационални,
но при среща с тях душата ни бленува,
поне усещането за летене
от дъното и да изплува.
Човек спасението си чрез летене търси,
но сам съдбата своя към земята приковава.
Фалшиви норми, ефимерни сласти и угодни само нему тленни страсти,
задържат го като баласти.
Не всеки може да лети.
съвестта надолу тегли го, тежи.
А тя опора, есенциално важна е
за вида на летящите хора.
Да, странни са, генома им изглежда някак си модифициран,
но среща с тях задава ни въпроса
дали достойни сме и ний да полетим, понасяйки със себе си страданията на "Виа Долороса"?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Климентин Чернев Все права защищены
