За любовта към ближния...
За любовта към ближния...
(една не библейска история)
По улицата виеха сирени
и пъплеше претъпкан автобус...
Разпети Петък... Време за смирение-
на този ден разпънат бил Исус...
Историята дето ще разкажа
не трябва да се слуша от деца,
защото не измислен е типажа
на всичките ѝ действащи лица!...
...Предпразничният и забързан хаос
приличаше по-скоро на война
и намек даже нямаше ( за жалост!...),
че Бог поел бе нашата Вина...
На улицата, паднал на асфалта,
един Човек береше там душа,
ала не спря потока на тълпата-
търкаляща се, ходеща пеша....
Обръщаше се всеки преминаващ
така удобно, просто настрани...
(Навярно и Спасителят тогава
разпънали са тъй, без суетни!...)
… А легнал до главата на Човека
един бездомен, безпризорен пес
поел бе функция съвсем нелека-
на любовта към ближния си, днес...
Той ближеше ръката неподвижна
инстинктът му нашепваше това,
за ближния в беда да се погрижи…
В очите му видях дори- сълза...
Дойде след време „бързата” линейка,
човека натовариха по гръб,
а някой ритна кучето... Скимтейки
подви опашка то и този път...
Сирената зловещо път проправя
и все тъй пъпли оня автобус...
… А двайсет века вече: нравите
са все си там, под Кръста на Исус!...
Коста Качев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
