За мечтите
Искам да докосна с устни
всяка твоя мъничка мечта.
Оживяла от целувките ми вкусни,
сбъдната ще бъде вече тя.
Казваш, че мечтаеш за море -
бурно и солено, като нашата любов.
Но изгуби се, и аз не знам къде,
и морето, и безгрижният живот.
Изгуби се и онзи светъл пламък,
в любимите, обичащи очи.
Сега си принц в безлюден замък
и няма вече кой да те спаси.
Ще бъда там, от другата страна
на прозореца, покрит със сняг.
Без да знаеш ще хванеш моята ръка
и аз ще ти покажа чуден бряг.
Ръката ми недей да пускаш,
стръмен е пътят, но води нагоре.
А белият кон през вълните препуска
и пак има мечти, и пак ще има море...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Събева Все права защищены
