3 мая 2014 г., 02:22

За мен

1.1K 0 4

ЗА МЕН

 

Когато мечтая - мечтая разумно.

Когато обикна - обичам докрай.

Говоря по малко, но с истински думи.

И най ми харесват септември и май.

 

Илюзии вече отдавна не храня -

че повече болка донасят ми те.

Със стихове шия отворени рани

и пак продължавам по пътя напред.

 

Макар да изглеждам тъй крехка и слаба,

аз всъщност съм силна и горда жена

и вярвам, че Господ не ме е оставил

и място си имам на тази земя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Радомирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сладката ми силна Хриси!
    Знай, че на тази земя за всеки човек Бог е отредил най-точното място! :*
  • Продължавай, Христина...

    Много хубаво стихо. Поздрави!
  • "Със стихове шия отворени рани
    и пак продължавам по пътя напред."

    Не спирай Поздрави!!!
  • Прекрасна и силно докосваща творба. А за мястото ти на земята още вчера ти казах, че за прекрасни хора като теб, то е в ложатаСърдечни поздрави Тини. Много ми хареса

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...