10 окт. 2007 г., 15:54

ЗА МЕРКИТЕ И ХОРАТА

942 0 10
  
                            На Л.Х.

"Нищо, което си струва да се знае, не може да се научи."

                                                                                   Оскар Уайлд

                     


Спорим с тебе от вечност.

Поет си. Добър.

Почти като Лорка.

Зад гърба - стихосбирки.

А темите - вечни:

"Очовечаване."

"Човек и познание."

"Мерките за човечност."

Твърдиш мизантропски,

че всеки е нищо.

До доказване на противното.

Аз мисля, поете, обратно -

че човекът е всичко

до доказване на противното.

Констатираш незнание.

Може. Но имам известни познания.


Знам, че различните хора

мерят със мерки различни.

Знам, че гаврата с тях

не е мярката за величие,

че жестокост

не е мярката за могъщество,

че ограбеното

не е мярка за власт,

че коленичилият  

е мярка за ръст на джудже,

че надменността

не е мярка за аристократизъм,

че присмехът ехиден

не е мярката за веселост,

че недопушен фас,

подхвърлен в шепа на слепец,

не е мярка за човечност,

че просторът на квадрат

не е мярката за свобода,

че броят маски в театъра-живот

не е мярка за талант,

че хитростта лисича

не е мярката за интелект,

че вълчата захапка

не е мярката за нежност,

че чуждото несъвършенство

не е мярката за моето съвършенство,

че не думи, а дела

са мярката за искреност,

че изписаните стихове за някого

не са мярката за обич,

че изисканите хули

не са мярката за откровеност,

че унизените човеци

не са мярката за превъзходство,

че злобата и завистта

не са мерки за увереност,

че ранените от тебе в гръб

не са мярката за смелост,

че наколенките

не са мярката за вярност,

че тридесет пари

не са мярка за приятелство,

че красотата в болката

не е мярка за естетика,

че броят на унизените съпрузи

не е мярка за мъжественост,

че отражението във стъкло

не е мярката за красота,

че броят на оргазмите

не е мярка за любов,

че разгънатата застроена площ

не е мярката за истинско богатство,

че броят на изчетените томове

не е мярката за истинско познание.

И знам, че ако оня,

който срещу мен стои

с тези мерки мери съкровището,

скрито в тленното му тяло,

едва тогава бих могла да кажа,

че мярката за неговото житие

със сигурност е нищото.




ПП.

Това е написано по повод на конкретен разговор. Ако някой познае себе си, повредата не е в моя телевизор.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даша Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...човекът е всичко
    до доказване на противното
    _____________________________
    Темата ме провокира Даша.Много дълбоко прогледнато, а не е философия.
    Адмирации за стиха!
  • Много добре казано!!!
  • Хубав ,тежък стих,заковава те и четеш
    на един дъх и после пак отново за да осмислиш.
    Браво Даша! Великолепно стихотворение.С обич.
  • Абсолютно подкрепям!!!Мъдра си...и знаеща!!!Дано и така живееш! : >
  • Браво, Даша!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...