За мойте прадеди
За мойте прадеди
Дедите ни дошли от Изток,
подгонени от зла съдба,
да почнат дните си на чисто,
да найдат своята страна!
Макар не канени се спрели,
след тежкия и дълъг път...
След много битки те успели,
децата си да настанят!
Но пътя им не бил със рози,
пришпорван бил на стремена,
по тежки дълги коловози,
и в много смутни времена...
Подтичвали жените боси,
с децата си, като коне,
и не задавали въпроси,
не падали на колене!
Измъчени и изтощени,
те спрели тук на кръстопът
и от природата пленени,
готви били да умрат!
И защитава ли са я с кръвта си,
във нейния вековен път!
Прeобразили я с труда си!
Направили я райски кът!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
