За мойте прадеди

Дедите ни дошли от Изток,
подгонени от зла съдба,
да почнат дните си на чисто,
да найдат своята страна!

Макар не канени се спрели,
след тежкия и дълъг път...
След много битки те успели,
децата си да настанят!

Но пътя  им не бил със рози,
пришпорван бил на стремена,
по тежки дълги коловози,
и в много смутни времена...

Подтичвали жените боси,
с децата си, като коне,
и не задавали въпроси,
не падали на колене!

Измъчени и изтощени,
те спрели тук на кръстопът
и от природата пленени,
готви били  да умрат!

И защитава ли са я с кръвта си,
във нейния вековен път!
Прeобразили я с труда си!
Направили я райски кът!