Нещастните любови ние знаем ги,

нещастните любови като мисли са.

Те пълнят те със думи неизказани,

които май напразно ги измислихме.

Нещастните любови са по устните –

напукани и жадни за обичане,

но вярвай ми, отдавна е доказано,

че те са като сълзите – излишни са.

Превръщат те в дъждовно отчаяние,

превръщат те в кафето ти изстинало

и будят само чуждо състрадание,

потупване по рамото и стига ти.

В гърдите ти стипчиво нещо  пари ли?

Езикът ти пресъхва, ще заплачеш ли?

Това ли е  клиширано страдание? 

Дави сърцето си, глупаче!

Омразата била за слабите.

Това май да си тъжен значело.

И как пък да не ти се плаче, щом

даже да умираш многозначно е?

Дави във себе си омразата,

с омразата го погреби.

В любов роди се – тя заразна е

и сякаш май умираш без дори

да знаеш за какво ти се живее.

А ти до скоро искаше да го боли,

но болката не е решение.

Омръзнаха ми тези сиви дни.

Тежи и въздуха от полуистини.

Нещастните любови забрави,

тъгата си я заключи във стихове,

защото ние ще сме влюбени 
единствено и само във мечти.

Това ще ни направи истински.