За нея...

За нея...

Любов като пожар пламна между нас

и за тебе ден и нощ  копнея аз.

Превърна се ти от малка сладурана

в прекрасна красавица най-желана.

Зърна ли те, потъвам в очите ти дълбоки

и моите заслепява усмивката широка.

Ухание блажено гали моите сетива,

с дъх на на прелест ухае твоята коса.

Целуна ли те, от мене няма по-щастлив,

светът от черен става тъй цветен и красив.

Устни имаш на принцеса, не, ами на богиня,

да ги докосна, готов съм цял свят да премина.

Грешал съм, наранявал съм твоето сърце,

сълзи дори изцеждал съм на нежното лице,

ала за всичко ти забрави, за всичко прости

дори душата ти от адска болка да кърви.

Нивга не бих могъл да ти се отплатя,

че мене правиш най-щастливия на света,

че с обич ме даряваш всеки божи ден

и че сред всички други искаш точно мен.

Затова в тези редове няма ни една лъжа,

ако ли не, нека во веки в Ада да горя.

И с ръка поставена на чисто си сърце

мога да кажа, да изкрешя – Обичам те!