Прашинка талант и много вяра,
капка надежда и усет на прах.
Ръката нервно дращи с писалката стара,
търсейки музата като в игра на шах.
Думите се подреждат ту бавно, ту със эамах,
от граници и пречки няма дори прах.
Мечтата и надеждата намират дом в реда,
поезията се превръща в отдушник на страстта
и бавно изсмуква от любовта сладостта.
И ето тук, читателю, пред листа се откриваме двама -
ти себе си във всеки стих,
а аз, читателю, пиша само за своя наслада...