За последен път...
Колко много те обичах.
Колко много те обичам.
Никога няма да разбереш.
Колко много вечери без теб заспивах.
Колко много вечери без теб сънувам.
Никога няма да разбереш това.
Колко много усмивки угаснаха в самотата ми.
Колко много усмивки скривам сега.
Никога няма да разбереш това.
Колко много те търсих, за да ти кажа.
Колко много те търся, за да ти прошепна.
Никога няма да разбереш това.
Колко много страдах и грешах.
Колко много страдам и греша сега.
Никога няма да разбереш това.
Колко много мечти убих.
Колко много мечти убивам и сега.
Никога няма да разбереш това.
Колко много пъти казвах ”Обичам те!”
Колко много пъти казвам и сега.
Никога няма да разбереш това.
За последен път ще почукам сега.
За последен път извиквам ”Пощади ме!”.
За последен път ще ти кажа ”Обичам те”.
И тогава ще разбереш сърцето ми... за последен път...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емилия Таскова Все права защищены
