За слоновете и хората
любовта щеше да ходи пеша
и в несбъднати стонове
сама да посреща нощта.
Ако нямаше слонове,
щях да бъда сама
тази вечер. Неканена.
Непознала мига.
Ако нямаше слонове,
всичко щеше да няма.
Неразлистени стволове
щяхме да сме. Като в яма,
в която заравят прокажени
да не достигнат до някой,
който с мечти непоканени
иска в нощта да го чакат.
Ако нямаше слонове,
щяхме да сме безлични,
с музикалност без тонове,
с предразсъдък, с привички.
Щяхме да сме самотни,
впити в пълния член,
слепи и неохотни,
пълни с мрачния ден.
Ако нямаше слонове,
нямаше нищо да има...
Ти щеше да лягаш без стонове,
аз пък без свойта любима.
Ако нямаше слонове,
нямаше да съм истинска.
Щях да бъда бездомна.
Нямаше да те искам.
Ако нямаше слонове,
шях да бъда индиец нетърсен.
Безимотен! А "сутри" със тонове
щяха своята "кама" да търсят.
Ако нямаше слонове,
щях да съм "Панчатантра",
дъждослов неотронен,
необмислена мантра.
Добре, че намерихме слонове!
Необмислено! Супер първично!
И с тях като луди заходихме
към себе си! В другия! Лично!
P.S.
За добро или за лошо,
решихме да пишем заедно.
И да съ плющим (за разнообразие, че не може само поезия в тоя живот!!!) :)
Оттук нататък всичко синьо е на Ники, а всичко червено - на Ели.
Приятно пътуване и
Без паника!!!
nikolaidragiev и alisa_wonderland
20.05.2007
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ники Ели Все права защищены
