Малка светлинка във тъмното се вижда,
малка, но сякаш има душа.
Малка е, а като че ли не вижда,
че единствено тя те стопля в студа.
Макар да свети, тя стопля сърцата,
сякаш усмихва се, за да ти припомни,
че не си сам на земята,
че има я и ще те запомни.
Но почакай, светлината изгасва,
защо се случва така ?
Любовта и сякаш угасна,
свърши. Раздаде я тя.
Но отново в сърцето и малко
малка светлинка блести,
тя ще си отиде, жалко.
Но винаги за теб ще бди.
© Ирина Все права защищены