За тебе плаках, мамо
Не спах добре,за мама мислих.
Ще ида днес до село да я видя.
Ще сложа грим тревогата да скрия,
дано не и се видя тъжна.
Усмихна ми се,щом я поздравих,
очите и по детски кротки,чисти.
Прегърнах я,тя бе тъй крехка
прегърбена и някак сякаш се смали.
Пакетче сладки я почерпих,
налях във чашата вода,
а мойта мила стара мама
отрони бисерна сълза.
Която бавно се търкулна
по набразденото лице
и като синорче се стече
по старите и майчини ръце.
Доплака ми се .Ще заплача.
Но не сега.
Нали съм силна,зная
не бива мама да ме види.
Прекрачвам прага.Тръгвам си.
Остава тя сама.
Усмихвам и се ,нека види,
че съм достойна,силна дъщеря.
Потреперват раменете ми от жал
сълзи се стичат ,размазах си грима.
Но мама няма да ме види,
че плача в тъмното сама
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
