Светът ми е крив и ми иде да вия.
Главата ме блъска...Жесток махмурлук!
"В порока проклет си затънал до шия!
Защо се натряска, противен боклук?..."
С компрес на челото лежа на дивана,
изключил напълно от земния мир...
Безсмислено вперил очи във тавана,
проклятия сипя, ругая безспир...
"Боклук си!...Боклук си! - бичувам се ядно.
- Животът ти вече е пълен провал!
Не се ли насмука, чудовище гадно?
За тебе самия не ти ли е жал?..." ...