11 мар. 2016 г., 07:10  

Зачервена сълза

621 0 3

 

Облаче блестеше,
дъждът се разпалваше.
Лятото болеше,
знаеше за есенните листа.
Изгревът
размива очертания
и замества сърцето ми,
но светлината отразява
тъмнина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Веси, за усмивката -

    Благодаря ти, Мисана, за топлите и поощрителни думи! Естествено, че ще съм себе си

    Любов, съжалявам... Но някой ден, като ме разбереш, ще кажеш, нали? Много ще чакам този ден.
  • Нежна и докосваща импресия, като самата теб, Лимеруна! Поздрав и най-висока оценка! Бъди винаги себе си и не се влияй от външни мнения.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...