Закъсняла любов
Тя не идва полека,
срамежлива и кротка,
носи в себе си екоти,
има нокти на котка.
Тя е много суетна -
ходи, сякаш танцува,
а в очите ù цветни
сто горгони пируват.
Тя прецежда през мигли,
не задава въпроси,
има време за никъде,
няма време за после.
Тя е толкова истинска,
че дори закъсняла,
безпардонно се киска
и прострелва финала.
Тя е спомен без минало,
тук и днес ù е важно.
Щом не ти е по силите,
нека ти я разкажа:
Тя не идва полека -
мъкне тежки стихии,
по среднощни пътеки
срещу себе си вие.
Тя на думи не вярва,
има своя религия -
уж започва от края,
а се чувства Единствена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Мачикян Все права защищены
Даже смятам да публикувам и малко проза, ей тъй, за цвят 
