Клетвата, която е обвързана с лъжи,
най-съкровени и жизненоважни,
измами, скрити във треперещи очи,
подкрепяна е общо във миража.
Заблудата за тихия, новороден живот,
е възпитание и твърда воля.
На кръгъл час периодично бива късан плод,
оставяйки дървото кротко, болно.
Проклинащият кръг стои затворен,
работещ като силен, непропускащ бент,
показващ първо, че е пункт контролен,
способен да държи дори и слънчев ден.
"Това не съществува. Ти си аз."
напява хор от безпощадни гласове,
насилващ огъня със леден мраз,
изгарят въглена във ледено море.
Стани. Ходи. Развивай сила.
Храни се. Спи. Търси закрила.
Бъди полезен. Помогни със всичко.
И НИВГА НЕ БЪДИ ОТ НАС РАЗЛИЧЕН!
МИСЛИ, НО СЪГЛАСУВАЙ ВСИЧКО С НАС!
НЕДЕЙ ДА БЪДЕШ САМ ДОРИ ЗА ЧАС!
ТЪРПИ! ТИ ХОДИШ ВЪВ УЖАСНА НЕУГЛЕД!
МЪЛЧИ И ГЛЕДАЙ В НАС, А НЕ НАВРЕД!
УНИЩОЖИ ГО САМ И СПРИ КРЪВТА МУ
И ВЛЕЙ ВЪВ ВЕНИТЕ СИ СТУД И ЛЕДЕН СОК!
СЪРЦЕТО ТИ Е ГНУСНО ЗАПЛАМТЯЛО,
ПРЕСТЪПИЛ ВИНАГИ СИ КРАЙНИЯ СИ СРОК!
Да, мамо... Както кажеш, тате...
Обичам ви и искам като вас.
Голям като порасна, ще съм златен. :)
Ще чувате покорния ми, кротък глас. :)
Добро момче си ти, със туй гордей се. :)
Възпитахме те, както нас възпитаха преди. :)
Сочи със пръст децата лоши, смей се.
Виж колко глупави са, виж делата им.
Мисли, детето ми, тъй както ти показах,
ще благоденстваш и ще си добре. :)
Помни, че АЗ на другите им казах,
аз уредих при нас да си приет. :)
За теб доброто мисля, мамин сладък, :)
ще станеш ти човек, добър и умен си! :)
Ах, колко си разумен, а си толкоз малък! :)
Нуждаеш се от нещо? Само помоли. :* :)
Пропукан бент. И нова летва здрава.
Закърпена е благородната повреда.
Едно са. А реката слаба...
Не смя през дупката за малко да погледа...
Вълната се превръща във греда
- затуй те вечно плават, нивга долу не потъват.
Избралите спокойствие и самота...
Или се изпаряват или според бента се огъват...
А рибите...? А, рибите са малко...
Спокойно плуват си във хладната вода...
Понякога подскача някоя и я наричат жалка...
Студени са - нали живеят нейде вдън земя...
Понякога сред тях се ражда и бозайник...
Делфин, прескачащ без уплаха бента, или кит...
Клеймят ги "глупав","прост","тъп","ненормалник"...
Но те не се пречупват - чупят се греди...
Не могат да ги спрат - те веч не дишат под водата...
По-силни са от острозъбите акули...
Избират себе си, избират свободата (самотата),
но виждат небеса, а не пейзаж забулен...
© Людмил Стоянов Все права защищены