24 авг. 2011 г., 16:20

Запустяла къща

1K 0 0

Запустяла къща -

празна, изоставена, самотна.

До вчера пълна с хора,

а днес - без смях, без глъч, без обич.

 

Душата ми е този образ,

сърцето ме боли от мъка,

не чувам и не виждам нищо,

реката от сълзи пресъхна.

 

Отново ще те видя, зная.

Ще бъдеме пак двама

и пак ще се обичаме,

ще имам топлината ти отново и отново.

 

Но аз не искам тя да спира,

дори за миг, за части от секунда,

не мога да живея, без да съм до теб,

не мога и не искам да си го помислям.

 

Когато си отиваш,

с теб тръгва и сърцето мое,

остава само тялото ми вкъщи -

материя без дух и слово.

 

Загубва всичко своя смисъл,

не виждам нищо - само тебе,

не чувам другите какво говорят,

не искам да ги гледам и да слушам.

 

И чакам, и отново чакам,

броя минутите и часовете,

поглеждам календара

и мисля си за утре.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мадлена Балабанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...