borislava88 (Борислава Найденова)
15 13
16 янв. 2008 г., 19:28

Заради хорската завист 

  Поэзия
947 0 4
 

Заради хорската завист

 

Когато залезът притисне хоризонта

и лунните лъчи пристигнат в моя свят,

споменът за тебе бавно слиза в коридора,

а той от черните ми сълзи е облят.

 

Като топъл дъжд погалва мойто тяло,

ръцете ми със хиляди игли боде,

напомня за единното ни цяло

изгубено - не знам и аз къде.

 

Мечтите общи някъде потули,

създадени със толкова надежда,

а сега сърцето бие някък тихо -

болката злокобно го изцежда.

 

Лудото сърце на някой влюбен

как лесно може да угасне

с една единствена безцелна ярост,

проблясваща в очите чужди ясно.   

© Борислава Найденова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??