21 янв. 2012 г., 23:33
Заря
Заря
И ето понякога, някоя вечер
не ти дава сили да спиш;
и хваща те здраво, щом малко понечиш
във теб да се усамотиш.
А времето – толкова синьо-студено,
че даже и чаят дрънчи;
и някак си сух, в тъга облепен,
е зимният чифт от очи;
Но стряскаш се някак, навън се оглеждаш
и тихо въздишаш – заря!
И сякаш във тебе отвън се оглежда ...
И ето понякога, някоя вечер
не ти дава сили да спиш;
и хваща те здраво, щом малко понечиш
във теб да се усамотиш.
А времето – толкова синьо-студено,
че даже и чаят дрънчи;
и някак си сух, в тъга облепен,
е зимният чифт от очи;
Но стряскаш се някак, навън се оглеждаш
и тихо въздишаш – заря!
И сякаш във тебе отвън се оглежда ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Владислава Генова Все права защищены
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
