bloody_angel (Владислава Генова)
104 140
21 янв. 2012 г., 23:33

Заря 

  Поэзия
604 0 2
Заря

И ето понякога, някоя вечер
не ти дава сили да спиш;
и хваща те здраво, щом малко понечиш
във теб да се усамотиш.

А времето – толкова синьо-студено,
че даже и чаят дрънчи;
и някак си сух, в тъга облепен,
е зимният чифт от очи;


Но стряскаш се някак, навън се оглеждаш
и тихо въздишаш – заря!
И сякаш във тебе отвън се оглежда
най-пролетна нова зора.

© Владислава Генова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Съгласен със Северянина. Ще добавя и друго, което ми се наби на очи - "във теб да се усамотиш". Според мен е правилно да се каже "себе си", но пък в поезията има много изключения от правилата, знам ли.
  • Неочаквано добро владеене на формата, ненатрапчиво конструиране на реалности. Но шокира този "чифт от очи". И на фона на оригиналните рими това "се оглеждаш - се оглежда" говори просто за претупан финал. А възможностите са явно по-големи. Желая леко перо!
Предложения
: ??:??