Заря
Заря
И ето понякога, някоя вечер
не ти дава сили да спиш;
и хваща те здраво, щом малко понечиш
във теб да се усамотиш.
А времето – толкова синьо-студено,
че даже и чаят дрънчи;
и някак си сух, в тъга облепен,
е зимният чифт от очи;
Но стряскаш се някак, навън се оглеждаш
и тихо въздишаш – заря!
И сякаш във тебе отвън се оглежда
най-пролетна нова зора.
И ето понякога, някоя вечер
не ти дава сили да спиш;
и хваща те здраво, щом малко понечиш
във теб да се усамотиш.
А времето – толкова синьо-студено,
че даже и чаят дрънчи;
и някак си сух, в тъга облепен,
е зимният чифт от очи;
Но стряскаш се някак, навън се оглеждаш
и тихо въздишаш – заря!
И сякаш във тебе отвън се оглежда
най-пролетна нова зора.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владислава Генова Все права защищены
