Кой те топли в нощите студени,
кой до теб заспива свит,
кой целува устните ти нежни,
кой бди над твоите мечти?

Какво се случи, че ни раздели,
какво стана с нашите мечти,
какво се питам със сълзи,
какво разруши живота ни?

Сам без нищо аз стоя,
сам съм с болеста голяма,
сам без сърце и без душа,
сам съм като празна стая.

Защо сърцето ми извади,
защо на псетата го хвърли ти,
защо душата в ада ти изпрати,
защо не си до мене ти?

Когато бях до теб ти сърцето ми душеше,
когато съм без теб сърцето ми е като скален къс,
когато бях до теб душата ми кървeше,
когато съм без теб душата ми е мъртва.

Къде си ти сега, къде съм аз,
къде изгуби същността,
къде изчезна наща вяра,
къде е любовта?

Защо забрави дните топли,
защо забрави устните горещи,
защо забрави думите спокойни,
защо забрави мечтите ни чудесни?