Защо лицето ти е така потайно,

нетрепващо, дори когато те боли?

Защо, когато хубаво ти е и приятно,

не се усмихва и за миг дори?

Защо безмълвно е, когато е уплашено,

нима безстрашно е, та не е плахо?

От камък ли да е изваяно самото,

така студено, безчувствено и бледо?

Не се страхувай от смеха и от сълзите,

дори и иконите понякога сълзят.

И лицата от картините усмихват се.

А по-истински от теб ли са?

Та твоето лице не е маска,

нито пък е изрисувано с четки и бои.

Твоето лице си ти самата.

Позволи му да грее и да те краси.

Калин Вълов

www.kalin-valov.hit.bg