След толкова години глад
сърцето трепна изненадващо
почивка взе за ритъм-два
и заработи пак забързано.
И чудото се случи.
Животът ми бе връхлетян от хала.
Въпросите на битието незададени
на плещите ми се стовариха.
И болка и наслада че съм жив
в тангото страстно се завихриха,
сърцето ми опитаха да разделят,
а разумът от тялото да отделят.
Не издържах на ритъма, признавам
(все пак сърцето си не бях тренирал)
и свойта хитрост включих в плана
мухите да изгоня от главата.
Нарекох те  (прощавай) с думи лоши,
недостатъци ти търсих и намирах.
...
Това спаси сърцето,
а плът намерих крехка, апетитна.
Един остана спомен само
в покоите безвластни за решителност.
Очите ти сънят ми сепват нощем,
очи които писано е чужди да са!