Кога нещата се превърнаха в това,
което виждаме само през слънчевите очила?
Кога оставихме лятото да си отиде,
макар че топли още са сърцата ни?
Защо пламтят при среща всеки път очите ни?
А думите се губят в тишината.
Каквото имахме да казваме,
дали си казахме?
Или спотайваме надеждата, от векове позната!?
Страхуваме ли се от неизвестното?
От сянката, в която бродят четири крака
и две ръце,
преплели пръсти, се движат заедно, дори във мрака.
Готови ли сме да пораснем?
Да бродим заедно в преспата
и да напишем после заедно на пясъка:
“не се страхувай, че и аз ще те оставя,
защото ето, аз съм с теб”.
Да преживеем не само лятото,
но и да живеем всеки следващ ден
на новия сезон
с очила, но без защита.
Защото не се страхуваме,
че слънцето ще грее в нас.
Сапунено сериалче… хммммм.
Това съм аз…
Позна ли ме?
Усети ли лъжите си в редовете с въпросителна?
Не може да е истина това, че всичко е било лъжа.
Така лъжата превръща се в истина.
А ти ми обеща, че ще си истински...
Какво си ти?
Не искам да приема, че си поредната за мен лъжа.
© Нели Все права защищены
пробвай пак