Заветът на снежинката - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал
Кристален блясък в ледената вечер
през паднала снежинка ме погали,
каква случайност или не - не пречи
да видя как в сърцето ми запали -
една свещица светла и с надежда,
една искра сред камъните сиви,
една звезда в небето тъмно вечер,
една мечта сред свят в решетки криви.
Една снежинка, две и после много,
едно дете с усмивка на прогледнал -
в нощта слепец - към преспите студени -
към блясъка на ангела полегнал.
Под старата ела със сняг обляна,
със падаща към корена смолица,
която днес пак празник известява
единствена зелена мъченица.
Една снежинка в мрака се изгуби –
една искряща малка синя птица.
Надежда тя донесе на земята,
която щеше пак да се погуби
без топлината хладна, но позната,
сред камъните остри, сиви, груби.
Една година утре да измине,
но днес е ден тъй светъл и тъй хладен,
и днес и утре времето ще мине
в света суров, студен и безпощаден.
Но днес свещица грее с лъч надежда,
запалена в годините на мрака
и само който нея днес поглежда,
ще вижда в тъмнината - светлината.
Днес ден бе светъл, а нощта вълшебна.
Макар и нощ да бе пак непрогледна,
звънят камбани и ехтят звънчета,
на всяка врата и венец с цветчета.
Във ден свещен със дъх на чудесата,
но вече май е само за децата,
че възрастните вече все забравят
да пазят днес детето във сърцата.
Една звезда се извиси в небето
и нека всички днес да сме звездици
и да блестим като вълна в морето
под лунните лъчи - като кристални птици.
Да светне свещ във мрака непрогледен,
да чуем зова никога нечуван,
да се посмеем на гнева последен
и да загърбим своя свят преструван.
Човекът днес е всеки уникален,
но трябва ли това да ни разделя?
Един е бог в света не-идеален,
ала добър за този, що прогледа.
Светът бе сив, снегът бе болест,
а есента бе крачка към леглото,
а той е бял,
а той е път към пролет,
а той е всъщност капчица в росата.
Замръзналият ден ще ти напомни
да спреш за миг,
за миг да се огледаш,
за детството отминало да спомниш,
да видиш от какво се днес отделяш.
Светът е бял, а улицата пуста,
кавгата спряла, песента звучи,
запята точно днес от всяка устна,
защо не я чу вчера, помисли!
Бог днес роди се, да,
това го знаем,
но знаем ли какво ни казва бог?
Живеем все в живот, така потаен,
да плащаме цената на облог.
А той ни каза просто да прогледнем
да видим красотата на снега,
а не леда - сковаващ черна бездна,
а не вълка във своята душа.
Една снежинка днес пропада в мрака,
искричка в светлината на свещта,
една надежда днеска всеки чака,
но не прозре ли той - не ще го види тя.
Надежда не зари сърце незрящо,
ни светлината - черен камък от гранит,
живеем ние все в море ревящо,
а можем да го видим отстрани...
Едно море на битки без победи,
с вода горчива,
черна от лъжи.
В което ситият би винаги замезил -
от нужното на друг - за да върви.
Във коледната нощ звезда изгрява,
за да изгрее тя във нашите души,
но трябва там и там да си остава,
за да престане и света да се руши.
Една снежинка да изгрее в мрака
и от студа да пее песента,
да спрем и да погледнем кой ни чака
под бялото дърво на мъдростта.
И Коледа да бъде днес и утре,
и вдруги ден,
и винаги напред
лицата да не бъдат просто мутри,
снежинката - да не е просто лед.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борислав Ангелов Все права защищены
