17 сент. 2007 г., 21:13

Завинаги 

  Поэзия
684 0 0
Ти бе част от миналото ми,
сега си мое настояще.
Сега си част от мъката ми,
образът на моята душа.
Виждам лицето ти във всеки миг,
когато съм отчаяна и сама
и твоят почти забравен лик
превръща деня ми в студена самота.
Така ми липсваш днес,
след като изминаха толкова години.
Сякаш вчера си ми казал "сбогом",
сякаш вчера си ме наранил. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Попова Все права защищены

Предложения
: ??:??