17 сент. 2007 г., 21:13

Завинаги

854 0 0
                       
          Ти бе част от миналото ми,
          сега си мое настояще.
           Сега си част от мъката ми,
           образът на моята душа.
        Виждам лицето ти във всеки миг,
         когато съм отчаяна и сама
         и твоят почти забравен лик
         превръща деня ми в студена самота.
          Така ми липсваш днес,
        след като изминаха толкова години.
          Сякаш вчера си ми казал "сбогом",
          сякаш вчера си ме наранил.
          А ти дори не подозираш,
        че аз съм станала зависима от теб.
            Ти дори не трябва да разбираш,
             че си неугасващ трепет.
         Че аз цял живот ще те обичам
         и ще съжелявам, че с другата живееш
           и не мога моя любов да те наричам 
            и да виждам как се смееш.
            Обичах смеха ти и красивите очи,
          обичах и ръцете ти, и ласките, и нежността,
            и грубите думи и спорове дори,
             но най-много онази наша мечта.
            Спомняш ли си я все още?
               В една вълшебна вечер се роди.
              И остана завинаги в сърцето ми,
                там до обичта, която за теб гори.
             
                Бъди щастлив ти пожелавам.
              Дано никога не разбереш за моята тъга.
               А аз ще се моля, обещавам,
              във всеки твой ден да има светлина!           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...