Завърнах се - какво видях
Във тъмно място коня си запрях,
промъкнах се във сенките на слънчев ден,
на облака над моя дом.
Извиках – „Хей, завърнах се, елате, помогнете да разпрегна!”
Насреща никой не излезе,
вратите зеят със судена тъмнина,
смрадтта ме удря и почти поваля,
брутално викайки - животът тук – умрял е, убит, престанал, изродил се.
Домът на моя спомен подменен е
с обрасъл в репеи бордей,
където всичко е за продан,
продадено, използвано и кухо,
където въздухът и светлината изкуствени са,
така че да виреят само демони и зло,
там смелите сърца се спират със олово,
героите са мъртви или пък участта си жалката влачат безнадеждно,
като във криво огледало намирам всичко подменено,
веселието – похот,
помощта – продажна,
а щастието е пари.
Провирайки се покрай маси, натежали от забрава,
аз хора търся сред тези същества, живеещи по страшни правила
и не разбирам – когато тръгнах, оставих тук
асмите, виното, усмивките, мечтите.
Щастливите деца и толко много хора, вършещи добро.
Свещта запалвам и този малък пламък браня
от изкушени ангели, от зли герои, от вятъра на новия живот,
но пламъчето ми изтлява сред присмех и мълчание.
Безпомощен сега навън излизам –
простете, но ще бързам да се върна, в света на хората,
където вековете тъмнина са свършили
и Човещината свалила ценника,
отворила ръце, сред хората отново шевства.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Софиян Фордунков Все права защищены
