21 нояб. 2008 г., 12:18

Зазвъняла от обич китара

812 0 9
Като струна опъната,
твойта въздишка
реже ноти
от мойто сърце.
С жарки устни
дъха ми изсича...
и полита
със птиче перце...
Сини песни
- целувки дъждовни
със мелодии
в плахи усмивки.
Под ресниците
трепкащи
блика извор
за двама.
Зазвъняла
от обич китара.
Във моление
звуците литват
по пулсара
на нашето светло небе.
Нешлифовани
чувствата пеят
с диамантени блясъци
в мойто сърце.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Обич!!! Прегръщам те, Джейни!!!
  • Оххх,и китарата,и тези нешлифовани чувства и блясъци са и в моето сърце Джейни.Сега ги докосна и ги усещам до болка!
    Поздрави за прекрасния стих!!!
  • Благодаря Таня, Веси - аз обожавам Армик и ти благодаря, Маги обич е повече от поезия, но ти го знаеш...благодаря и на теб Венцислав, Звездичке, Еми ,и на теб Ани с много обич!
  • Много ми хареса!Красота!
  • Нежна душа-нежна поезия! Браво, Джейни!!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...