11 авг. 2012 г., 14:06

Зеленото семе на..

468 0 1

Зеленото семе на...

Стоя с ръце, напъхани във джоба...
Опитвам се и аз да съм добър,
но вътре в мен напира страшна злоба -
акъл ми дава някакъв "катър"!

Говори ми  на "ти", вместо на "Вие"...
С това той иска да ме уязви!
Стреми се той "Духът ми" да убие, 
да ме натика във краката си, уви!

Не съм го срещал... Той не ме познава!
Не знам защо тъй с мене се държи?!
Но тези работи със мен не стават!
Поклон не ще получи "до земи"...

В една "инстанция" той има достъп,
а аз към нея  сега се стремя...
И той застана с пушката на поста,
не ме допуща в "златната" земя!

И просто се стреми  да ме разкара...
Навярно мисли, че съм конкурент.
С приличието иска да ме скара!
Да няма  просто работа със мен!

О, никога не ще му се надупя!
Аз виждам, този мъж не е добър...
Зелено семе няма да закупя!
И никога не ще му кажа "Сър"!
   25.08.2011г. с. Драгойново










Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...