Когато сутрините се събуждат
невръстни и не помнещи промените,
мъглата дето бавно ни поема с пръсти
и после сякаш се сбогува със ръцете си.
Припомняме си, че е само миг до рая
че между сега и някога простира се отвъд безкрая,
и туй че любовта е част от всичко,
листата, стръкчета трева и от небето даже,
и после и сезоните които идват и отмерват
това което никога не ще се върне,
това което още ще се случва утре
и цветовете дето в нас поникнали са със стотици ..
Когато сутрините се събуждат
и пак поемаш във гърдите въздух
помисляйки, какво от туй къде останаха крилете ни
нали и ние можем да освободим душите си