Земя от безброй космонавти
Космонавтите бяха лъжа.
Не. Не стигнахме чак до Луната.
Дай ми назаем ръка –
небето ще бъде откраднато.
Светът ще е розово-син
в пепелника ми силно отровен.
Смехът ми – безок арлекин –
ще те тръшне нелепо на пода.
Ще загубя високия тон,
от когото зависи живота ни.
Ще ми бъдеш ли пепел-подслон?
Ще ти бъда и кожа, и нокти.
Ще се храня от тази лъжа,
с този въздух в безумно червено.
С тази взета назаем ръка
днес ще бъда докрай променена.
И облизвайки някакъв фас,
на земя от безброй космонавти
ще премина...
В небето под нас
се целувах
до смърт
с пепелта ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоанна Маринова Все права защищены
