Земя от безброй космонавти

8 янв. 2011 г., 23:12

Поэзия

1432 0 6

Космонавтите бяха лъжа.

Не. Не стигнахме чак до Луната.

Дай ми назаем ръка –

небето ще бъде откраднато.

Светът ще е розово-син

в пепелника ми силно отровен.

Смехът ми – безок арлекин –

ще те тръшне нелепо на пода.

Ще загубя високия тон,

от когото зависи живота ни.

Ще ми бъдеш ли пепел-подслон?

Ще ти бъда и кожа, и нокти.

Ще се храня от тази лъжа,

с този въздух в безумно червено.

С тази взета назаем ръка

днес ще бъда докрай променена.

И облизвайки някакъв фас,

на земя от безброй космонавти

ще премина...

В небето под нас

се целувах

до смърт

с пепелта ти.

angel_voice (Пепп)

2011-02-01T18:32:26+02:00

ухааа!
vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)

2011-01-09T17:34:35+02:00

еййй, усмивкеее
ananke (Радослав Смилков)

2011-01-09T17:24:39+02:00
ekstasis (Михаил Цветански)

2011-01-09T09:36:13+02:00

Образен и кипящ стих!

Поздрави!
Довереница (Дочка Василева)

2011-01-08T23:26:22+02:00

"Смехът ми – безок арлекин –

ще те тръшне нелепо на пода."

Направо тръшкащ смях до земетръс.
Земята ни изтича сред озона.
А космонавтите ту във галоп ту в тръс
подскачат като луди по балконите...

Красива огърлица си наредила Йоана.Впечатляваща и нестандартна както винаги.
lips_of_angels (Ем)

2011-01-08T23:17:31+02:00

Ааааа!!! Страшна си, Йо!