Земята, може би изтръпва
от моя вик
сред дървеса на листопада.
И вятърът донася
танц и химни – екотът
на пещерите древни
след привидна смърт.
Не иска да умира нищо
и само готви се за сън.
А в дълги клади есенни
изгаря всичко непотребно
и излишно – изгаря лятна жажда.
Земята готви се за сън - пречистена.
© Божидар Пангелов Все права защищены