Земята сякаш спира
не чувам нищичко - попадам в плен.
Усмихната във погледа ти се събирам
и няма по-щастлива от мен.
Разцъфнала в случаен допир,
от твойта топлина си взимам.
Поемам твоя дъх в гръдта си,
усещайки за миг, че мога да те имам.
И стъпвам, а земята ми омеква
превърнала се сякаш във памук.
Политам на крилете си и мислено ти шепна,
обичам те, аз винаги ще чакам тук.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Спасова Все права защищены