17 янв. 2014 г., 22:54
Земята сякаш спира
609
1
0
Видя ли те земята сякаш спира,
не чувам нищичко - попадам в плен.
Усмихната във погледа ти се събирам
и няма по-щастлива от мен.
Разцъфнала в случаен допир,
от твойта топлина си взимам.
Поемам твоя дъх в гръдта си,
усещайки за миг, че мога да те имам.
И стъпвам, а земята ми омеква
превърнала се сякаш във памук.
Политам на крилете си и мислено ти шепна,
обичам те, аз винаги ще чакам тук.
не чувам нищичко - попадам в плен.
Усмихната във погледа ти се събирам
и няма по-щастлива от мен.
Разцъфнала в случаен допир,
от твойта топлина си взимам.
Поемам твоя дъх в гръдта си,
усещайки за миг, че мога да те имам.
И стъпвам, а земята ми омеква
превърнала се сякаш във памук.
Политам на крилете си и мислено ти шепна,
обичам те, аз винаги ще чакам тук.
© Миглена Спасова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
