Зимата размята своя шал
и студ полепна в дланите изстинали,
но миг един, за обич закопнял,
с поглед изрисува ми картина.
Танцува сняг сред бяла тишина.
Красиво е отвън, а във душите
настъпва мир. Под топла пелена
къщите сънуват си мечтите.
Притихнали вълшебства под чардак,
с преспи натежали се прегръщат,
препращат светлина и с поглед благ
прозорците в светулчици превръщат.
Запяват клоните с кристален глас,
вятърът умело дирижира
симфония прекрасна, що в екстаз
приказката зимна композира.
И в тази белоснежна красота,
земята се пробужда закопняла
за онзи миг, във който нежността
сърцата хорски ще изпълни с вяра.
© Таня Мезева Все права защищены