За рибаря и златната рибка

Беден млад рибар ловеше

край морето риба.

Той живееше във скромна

бащина колиба.

Гол и гладен, и окаян,

от живота бе отчаян.

Но, не щеш ли, той случайно

златна рибка хвана.

Рибка с красота омайна,

в златопереста премяна.

Тя с човешки глас помоли

да я пусне той на воля.

Обеща да му изпълни

три желания произволни.

Но каквото тя за него

със старание направи,

за съседа му отсреща

двойно ще надбави.

Първото желание беше

да получи чудна къща.

Тя му обеща, а той пък

у дома се връща.

Вместо малката землянка

строен замък хвърля сянка.

Но в комшията отсреща

гледа - що за чудно нещо:

бял палат със двери златни

сред градини необятни.

И рибарят се ядоса:

на комшията защо са

дваж по-хубави нещата,

дваж по-хубав и палатът.

Много-много не умува.

Към морето се отправи,

свирна, рибката изплува.

- Що за тебе да направя?

- Трябва ми жена красива,

млада, нежна и игрива.

И отново се завръща

той във новата си къща.

А пък там, какво да види –

хубавица най-прекрасна

Пред вратата го посреща,

съща месечина ясна.

С красота невероятна

го дари таз рибка златна.

Но отсреща у съседа

сред прохладните градини

във приятелска беседа

две красавиици–богини.

Първата – русалка сладка,

друга – огнена мулатка.

Туй вбеси рибаря славен

и забърза с гняв сподавен

рибката си да подири.

Край морето той изсвири.

Беше си решил, че требе

той съседа да преебе.

А пък рибката завчаска

появи се и запляска.

Туй желание е последно,

ти, рибарю, вече знаеш.

И сега кажи, какво ли

ще си пожелаеш.

Мила рибке, помогни ми,

зная, че е много странно,

но те моля, изпълни ми

туй желание спонтанно.

Аз си имам два ташака,

да изсъхне днес единият.

Другият пък да остане,

както винаги, на линия.

Да го видиме съседа,

че не мога да го гледам.

Знам, че има той мераци,

но с изсъхнали ташаци

за какво са му мадами,

щом ташаците ги няма.

Свойте хубави мадами

Ще, не ще ли, по принуда

може само да ги гледа,

щото няма муда.