Змийско...
Навивах се на тръни, за да мога
лицата ви да видя сред мъглата.
Светулки вкаменени (вместо огън)
жигосваха с очите на тълпата...
Ръждиви сажди. Факли с адски блясък.
Искрù — рой пчелен — жилеха из мрака.
"Убийте блудната!" — дочувах крясък
и смъртен студ ми пареше гръбнака.
Виновна бях, че ябълка нагризах —
любов им дадох, знание и мъдрост.
Съблякоха последната ми риза
и вместо нея, ме повиха в горест.
Пред храма Божий съдеха стократно.
И камъни раздаваха в тълпите...
Аморфна бях, в размита агрегатност.
(А смърти триста точеха косите.)
Те, съдниците, с кол, наместо слама
в очите си — куршумени и кобни —
рисуваха в плътта ми пентаграми
и зидаха ме в мислите си злобни.
Убиваха ме — раждах се стократно,
гориха ме, а след това възкръсвах.
Обсебвах ги — с безкрайна вероятност
да ме заплюят, разпната на кръста!
"Да хвърли камък, който е безгрешен!"
(А време беше — камъни да сбираш...)
Уж гола бях, а в кожата бодеше
от взора им — трънлив и неразбиращ.
,
Тя, любовта, не може да се съди!
(Горкият Сартр — Ада сме си ние!)
Отивам си! Във Рая! Без присъда!
Там, казват, е чистилище за змии!
© Дениса Деливерска Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Жигосваш!
-
Mного впечатляващо! Браво, Дени!
-
-
Не съди, за да не бъдеш съден. Стихът ти е наистина изумителен, Дениса - многопластов, майсторски изпълнен и безкрайно въздействащ! Ще го чета пак и пак!
-
Много добре казано - категорично и с характер!!!
Поздрави!!! -
Чудесно е!
-
хаха...направо сте като дядо Матейко - знаете се, но шарите между небето и земята, рая и чистилището...доста сте понаписали библейските схизми.Поздравления и от мен! Най-вече за самоиронията!
-
Силна,впечатляваща творба!Рая и Ада са си в нас,така,че...
-
Леле, леле! Каква силна и образна поезия! Направо усетих огнения вятър от Ада....
-
Благодаря ви, чудесна публика сте! А за змийчетата - специални поздрави - в Рая е скучно обаче. Разправят, там имало само безполови ангели, никакъв алкохол, а
по телевизията им - само сапунки с хепи енд!
-
Много силно и запомнящо се! Поздравления!
-
Много интересна творба!Поздравления!!!
-
Прекрасен и истинен стих! Поздрави!
-
Змийо, нали се разбрахме, като тръгнеш натам да ми свирнеш
"Тя, любовта, не може да се съди!" толкова е простичко... -
Поезия от класа - дълбок замисъл, образност, майсторство на изказа!Прочетох с удоволствие! Поздрави, Дениса!
-
Страхотно е Дениса! Който е безгрешен пръв да хвърли камък ... те съдниците са много и всички са много по-грешни от жертвата, но такава е човешката природа... дори животните убиват само, за да се нахранят, а хората убиват, заради власт, борба за надмощие, а някои и за удоволствие. Лошото е, че понякога не са нужни камъни или оръжия. Думите също могат да убиват и то жестоко, безжалостно. Поздрави за стиха!!!
-
Жестоко е!!!
-
Изумително!!! - друга дума нямам!!!
Поздрави, Дениса!!! -
Каква динамика от 102 годишен вятър! много силно
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
