ЗНАЕХ,ЧЕ ЩЕ БЛЕСНЕШ...В ОЧИТЕ МИ
От Игнажден до Коледа...
Девет дни. Мъчници.
Вървях по криви пътеки.
Сляпа бях. Лутах се.
Най-после намерих извора.
И заблестя звездата в очите ми...
Изгоряха на душата ми
диплите,черните
когато чух
силно, Витлеемският писък.
Да се помоля дойдох,Господи!
За тези които със мене вървяха…
Но свърнаха.
Коварна земя е Галилейската
и много непосилни
тръните...
И за другите,Боже,
прошка измолвам.
Не поискаха с мене да тръгнат.
Прости им! Знаеха как да вървят,
за да срещнат звездата,
но все в краката си гледаха...
Босите.
За мен няма да моля.
Дойдох и видях...
Взех си от тебе кръста...И още
го нося. Тежък от истини.
Малко остава...До тишината ми.
Стискам зъби.
Сред толкова много
измислени истини -
да се запазя
истинска...
/Тъй като според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до коледната нощ, то дните през този период се наричат “Мъчници”./
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веска Алексиева Все права защищены
