Зов
Има ли през зимата мечти?
Къде зимуваш ти, любов?
Ще топлиш ли пак нашите души,
или ще си останеш тъжен зов?
Кажи, любов, ще дойдеш ли сега,
ще ни дариш ли с жар и красота,
или ще сме сами, осиротяли,
магия шеметна неизживяли...
Жадуваните мигове, мечти,
тръпнещо очаквани, копняни,
с тях политаме и ставаме добри,
когато сме помилвани и пожелани.
Ела, любов, ела във синева,
в пурпурна и огнена зора,
ела и разпръсни безброй лъчи,
с вълшебния си блян ни покори!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Иванова Все права защищены
