26 дек. 2022 г., 22:40  

Звездата ти не може да залезе

1.1K 13 3

Ти знаеш, че небе не съществува.

Не съществува даже и материя.

Осъден си от хиляди химери

на истина, която не изплува.

 

Звездата ти не може да залезе.

Живееш в Песента за нибелунгите.

Мистичен Рейн в сърцето ти навлезе,

понесъл ехото от крясъка на джунглите.

 

В око на бурята, възкръснал дракон,

съкровището древно ще опазиш.

Докато клетвата за изгрев не погазиш,

ще грее то - безсмъртен зов на Йерихон.

 

Не ти е жал за лунното мълчание -

безлунното накрая побеждава.

Най-силното е винаги сияние.

Незнаещият смърт света създава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих с много истини! Финалът е изключителен! Поздравления!
  • Много интересен стих.
  • Посвещението ти остава скрито, поне за мен, но вълнува, Младене. Постигнал си едно развитие на картината в мащабност и въздействие. Особено силно ме впечатли поантата! Специални поздравления за нея!😊

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...