22 окт. 2010 г., 12:35

Звездичка

990 0 2

Звездичка

 

Къде са звездите на небето

Къде се губиш ти

Къде е радостта в сърцето

Къде отиде ти

 

Гледам намръщеното небе

Нека поне звездичка да ме навести

И тази звездичка да си ти

 

Седя на пясъка до морето

Искам от водата русалка да ме навести

И русалката  отново да си ти

 

Когато те няма пламъкът не гори

Когато те няма звездата не блести

Дори луната не ме огрява

Сигурно и тя така скърби

 

Нека твоята усмивка

Бъде моя изгрев

Нека целувката за  лека нощ

Бъде моя залез

Но нека моята звездичка

Да си отново ти...

 

Деян Иванов 17.07.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много благодаря за пожеланието ти, Нели! Успехи и на теб
  • Много е нежна поезията ти Деян, от сърце ти желая цял живот да съхраниш нежността в душата си! Успех!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...