dodo73
Много от "откровениците" ме познават като Magnoliq (Маги). Реших, че е време да спра да се крия зад магноления храст и да покажа себе си такава, каквато съм... Не съм от тези... със парцал във ръка. Не съм и возеща се в лимузина. Обикновена съм. Със доза суета и с няколко порока - може би дузина. Дали ще мога с думи да изобразя душата своенравна, плаха, дива? Едва ли. Въпреки това ще се опитам. И ще започна със... „бодлива". Бодлива съм. Но тръненият ми венец не е христосовски или от рози. Християнка съм. Но не светец! Утеха търся в храма божий. И плаха съм. Но не като сърна. Страхувам се от мълнии в небето. И още... плаши ме езикът на змия - отрова пуска право във сърцето. Непостоянна съм. Посока сменям начаса. Щом мръкне пред очите ми, във мрака губя ориентир и търся светлина. Защото знам, че светло бъдеще ме чака. И своенравна съм. Не ще да се поддам на сухи правилá или окови. Че дивият ми порив все ме тегли там, където няма пясъчни основи. Такава съм. Обикновена съм. Жена. Не най-красивата. И не блестяща. Със обич стихове творя. И може би за теб... неподходяща.
Предложения
: ??:??